събота, 30 юни 2018 г.

За едно момче на име Баутиста

Нещо като нередовен онлайн дневник
                                                       30/06/2018
   Днес официално завърших 11 клас. Макар и да не съм вярвала преди, че ще го кажа - жал ми е, че приключи и тази учебна година!
   Когато човек я погледне от срани си е една обикновена учебна година - уроци, домашни, изпитвания, оценки и простотии. Същинска идилия! Нали?
   В същност тази година беше изпитание за всички от 11"б", т. е. моя клас. Уж всеки петнадесети септември си го казваме и в края на крайщата никога не го преживяваме до толкова, че да го разберем! Повтаряме си го сякаш за въртешна вентилация... И после все същата песен!
   Тази година не я пропуснахме тази песен, само дето и предадохме нов облик, ритъм, текст, глас... 
КРАТЪК ОБЗОР НА УЧЕБНА ГОДИНА 2017/2018 ЗА 11"б" клас ОТ СУ "МАКСИМ ГОРКИ", СТАРА ЗАГОРА: 

☆  15/09/2017 начало на учебната година
☆  25/09/2017 Баутиста, новият ученик от Аржентина дойде в 11 "б" клас
☆  29/06/2018 ни дадоха бележниците
☆  30/06/2018 Баути, нашият приятел замина обратно за Аржентина; край на учебната година
КРАЙ НА ОБЗОРА.
  Класната ни ни сподели, че вероятно ще имаме нов ученик в класа. Момче на име Баутиста, което е от Аржентина и е на обмен, тук в България за една учебна година. Какъв е шанса, че дойде точно на нашия континент, в нашата страна, нашия град, нашето училище, нашия клас не знам! Най-вероятно минимален съзряно от статистическа гледна точка! Ала факт е, че той се появи за пръв път на 25/09/2018 пред нашата класна стая.
   Ако сте стигнали до тук и си мислите, че използвам прекалено много пъти думата "наш" - съзнателно е. Преди ни бяха много по-чужди (Европа, България, Стара Загора, СУ "Максим Горки", 11 "б" клас, стая 209). Сега ние се обединихме около  N° 24  или казано с други думи Баутиста! Заедно постигнахме много! Станахме по-единни, по-уверени, придобихме по-широк кръгозор и нови познания и може би най-важното от всички имаме си нов приярел за цял живот!
   Помня онзи понеделник сякаш беше вчера... Беше гадно слъчево. От онова слъчево, дето минава и през пердетата (по онова време още на мястото си). Бях отишла по-рано. Избърасах дъската, оправих някой друг чин, да е по-подредено. Като за пред хора! Излязох да намеря работеща чешма, да мога да полея цветята и тогава го видях. "Новият"! Най-после беше дошъл аржентинецът. Мотаеше се несигурно пред стаята с огромна усмивка на лицето и поглед изпълнен с мечти! Тъй като не бях говорила испански цяло лято, ме достраша да го заговоря. Не изглеждаше на 17, а доста по-голям. За мое щастие се появи класната. Още нямаше други от класа, така че ме извика за преводач. Опа!
   Такъв си и останах през цялата учебна година...
   Още първото междучасие целият клас го обгради. Всички искаха да се запознаят с него и да видят що за човек е! Оказа се истинско слънчице.
   Би било наивно да вярваме, че в чужда страна на другия край на света и с език в пъти по-труден от испанския, нама да има проблеми! Имаше си ги и още как! Но дори тогава оставаше лъчезарен и засмян!
   Като клас се обединихме, на петата минута в стаята Баути вече беше един от нас! Заедно минахме през всичко... Смях, сълзи, снимки, незабравими мигове и пак смях и сълзи!
   За тази една учебна година той ни научи на едно от най-важните неща в живота: 
"Не е важно къде си,

Слънцето е все същото.
Не е важно дали е спомен
Или е нещо, което предстой.

Не е важно колко има
В джобовете ти днес.
Без нищо  сме дошли
Така и ще си тръгнем.

Ала винаги ще са в мен,
Онези хубави мигове,
Които преживяхме неусетно.

Не е важно от къде си,
Дали идваш или си тръгваш.
Животът е път,
Път за извървяване.

Ако има нещо за скриване
Или пък нещо за казване
Винаги ще бъде приятел
Първия узнал.

Защото приятелят е светлина,
Блестяща в мрака!
Винаги ще си ми приятел
Нищо друго няма значение!

 Защото приятелят е светлина,
Блестяща в мрака!
Винаги ще си ми приятел
Нищо друго няма значение!"

(текст от песента  Amigos)
     Така че, мили ми потенциални читателю, ако си млад и искаш да пътуваш. Не те е страх от новото или искаш да надвиеш този страх. Отивай, тръгвай, не чакай и не мисли! Светът е прекрасен и чака да го опознаеш! А и винаги ще имаш, някъде там поне още едно семейство и много приятели и спомени!
   Днес се разделихме с Баути! Нашият прекрасен засмян аржентинец, който успя за краткото време прекарано тук да научи добре трудния български! Със сълзи от тъга и щастие го изпратихме и с надежда отново да го видим възможно най-скоро...
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар